Какъв е ефектът на отпуските върху продуктивността на служителите?

ХОРАТА, КОИТО ПОЧИВАТ РЕДОВНО, СА ПО-ПРОДУКТИВНИ И ТВОРЧЕСКИ НАСТРОЕНИ

Повечето хора свързват отпуската с ходене на море през лятото и на планина през зимата, пътуване в чужбина или посещение на някоя туристическа забележителност. Според терминологичния речник за управление на човешките ресурси отпуската е установен с нормативен акт период, през който работникът или служителят не изпълнява своите трудови задължения, но получава възнаграждение от работодателя си. Това е неделима част от битието на трудовия човек, често чакана с нетърпение и обсъждана месеци преди това. Режимите на труд и почивка са особено важна част от работния процес, тъй като са фактор за ефективността и продуктивността на работниците и служителите.

Важно е как си почиваме.

Някои залагат на екстремните спортове – колоездене, катерене по планините и т. н., други избират релакса вкъщи или на вилата. Важното е с каква психологическа нагласа тръгваме да почиваме. Някои с нетърпение чакат отпуската, но когато тя започне, те са толкова стресирани дали ще успеят да свършат всичко запланувано, че често като се върнат, се чувстват по-уморени, отколкото преди това. Такива хора имат нужда от почивка след почивката.

Плавният преход е въпрос на лична дисциплина. Всеки от нас има изградени трудови навици, който следва неизменно, а всеки навик бързо се възстановява. Ето защо, ако човек умее бързо да се адаптира, ритъмът не се губи.

ЧЕСТО СЛЕД ОТПУСКА СЛУЖИТЕЛИТЕ ГЕНЕРИРАТ НОВИ ИДЕИ, ЦЕННИ ЗА КОМПАНИЯТА.

Нормално е да редуваме режимите за труд и почивка не само от гледна точка на производителността и ефективността на труда, но и с цел поддържане на стабилно психо-соматично здраве. Именно това е причината отпуските да са законово регламентирани. Повечето хора чакат с нетърпение да си отпочинат, но точно преди и след ваканцията често се създава прекомерно натоварване на работното място. Това зависи и от индивидуалните характеристики и стила на работа, а също от фирмената политика. В ежедневието си човек свиква с определен ритъм на работа, който помага за рутинното изпълнение на трудовите задължения, но това влияе негативно върху ефективността.

Голям процент от работещите са склонни да прекарват в работа повече часове поради различни причини, свързани със заплащане, израстване в кариерата или просто защото не успяват да свършат служебните си задължения в рамките на работното време. За това допринасят и новите технологии, като на практика човек може да работи по всяко време и от всяка точка на света.

Ето защо активната почивка и „изключването“ от работния процес е важно за предотвратяване на прекомерното психическо и физическо натоварване и стрес.

Всекидневно се редуват три фази на работоспособност: навлизане в работния процес, оптимална работоспособност и умора. Тяхната продължителност е различна в зависимост от характера на работа и индивидуалните особености на работника. Затова е трудно да се каже кое е по-голямото „зло“ – служител след отпуска, или служител, който отдавна не е излизал в отпуска. Обикновено отпочиналият служител лесно възстановява трудовите си навици и бързо навлиза в ритъма на работа. Възможно е дори след този период на почивка той да генерира нови идеи, нужни на работодателя.

Почивката е необходимост – и за работодателя, и за служителите му. Няма нищо по-добро за повишаването на производителността в едно предприятие от добре мотивирани и отпочинали служители. Това води след себе си до спад на напрежението в работната среда, намаляване на трудовите злополуки, предизвикани от повишено физическо, психическо и емоционално натоварване, а също и до повишаване производителността на отделния служител.

Опасност от прегаряне

Служител, който дълго време не е излизал в отпуска, е изнервен, паметта и мисленето му се влошават, наблюдава се отслабване на вниманието, трудоспособността намалява и това може да доведе до така наречения „бърнаут“, или синдром на прегарянето. В такива случаи работодателят целенасочено моли този служител да излезе в отпуска с цел да се възстанови. Проучванията показват, че онези, конто почиват редовно, са по-продуктивни и творчески настроени.

Как да влезем в ритъм

Няма общоприет механизъм, който да подпомогне процеса на адаптация, тъй като това зависи от индивидуалните характеристики на всеки човек. От полза може да са следните съвети:

  • Желателно е да разполагате с 3 дни, през конто да се настроите към приключване на отпуската и започване на работа. Това ще помогне да планирате добре предстоящите си задачи. То е като „застраховка“ срещу свръхнапрежение.
  • Върнете се на работа към края на работната седмица – например в четвъртък вместо в понеделник.
  • Не влагайте максимални усилия от първия работен ден, а преминете плавно към постигане на висока ефективност при изпълнение на трудовите си задължения.
  • Споделете с колеги приятните впечатления от вашата отпуска и в неформалната обстановка обсъдете текущите работни въпроси.
  • След няколко дни в офиса ритъмът ви на работа ще се нормализира, но в първия ден след отпуската по-добре не вземайте важни решения.

Надежда Симеонова е управител на Международна академия за професионално развитие и ориентиране, която е част от групата на „Персонал Холдинг“ АД. Тя е магистър по финанси и психология. В своята трудова практика е придобила опит в управлението на европроекти, финансирани по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Обучител е по разработване и управление на проекти по схемите „Без граници“, „На път“, „Ново работно място“ и други, финансирани директно от Европейската комисия. Занимава се също с диагностика на личностния потенциал.

Статията е публикувана в брой 53 на списание Икономика, септември 2015 г.