Професионалното управление на персонала - условие за успешен бизнес!
ВЪПРОС:
Имам писмено съгласие от работодателя за отпуск по чл. 169, ал. 1 от КТ, като за учебната 2004-2005 г. не съм използвал целия отпуск. Сега искам да използвам остатъка от отпуска по чл. 169, ал. 1 за учебната 2005-2006 г., но работодателят ми отказва, въпреки че вече ми е разрешил част от него. Веднъж дадено, съгласието за обучение може ли да бъде оттеглено и трябва ли да се иска изрично за всяка учебна година?ОТГОВОР:
Съгласно чл. 169, ал. 1 от КТ, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер на 25 работни дни за всяка учебна година. В случаите, когато работодателят вече е дал съгласие по чл. 169, ал. 1 от КТ, не е необходимо учащият се да иска такова съгласие всеки път, когато му е необходимо да ползва този вид отпуск, както и за всяка учебна година. Веднъж дадено съгласие от работодателя по чл. 169, ал. 1 от КТ, не може да бъде оттеглено.
Отпускът по чл. 169, ал. 1 от КТ се ползва за учебната година, за която се полага, поради останалата неизползвана част от него не може да се ползва през следващата учебна година.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 а от КТ отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително.
ВЪПРОС:
При освобождаване по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ (дисциплинарно уволнение), трябва ли да се посочи причината за уволнението в заповедта?
ОТГОВОР:
Дисциплинарното уволнение е вид дисциплинарно наказание, което работодателят може да наложи на работника или служителя по трудовото правоотношение за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното уволнение се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, видът на наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези задължителни елементи от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение я прави незаконосъобразна.
Изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивирането й и за обосноваване на наложеното наказание.
При освобождаване по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ (дисциплинарно уволнение), трябва ли да се посочи причината за уволнението в заповедта?
ОТГОВОР:
Дисциплинарното уволнение е вид дисциплинарно наказание, което работодателят може да наложи на работника или служителя по трудовото правоотношение за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното уволнение се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, видът на наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези задължителни елементи от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение я прави незаконосъобразна.
Изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивирането й и за обосноваване на наложеното наказание.
